ВЪПРОС

Толкоз неспокойни погледи съм срещал,

браздата земна аз, додето съм орал,

от толкоз неспокойни погледи съм трепвал,

изпратени от тез самотни, чакащи сърца…

Сърцата чакащи с едно докосване бих стоплил,
сърцата страдащи със дума аз бих утешил,
но отминавах умълчан аз, без да ги докосна,
все отминавах тъй тревожния си трепет не разкрил…

И, омъдрял, все още днес се питам,
шифъра на тез греховни погледи неразгадал:
”Дали е грях това, че съм отминал
и грях ли щеше да е да бях спрял?”…

09.03.2010 г.

БУРЯ

Ела –
да гледаме заедно бурята!

Сега –
не чакай за утре!
Така –
да се вятърът втурне!

И там –
нас с листата да грабне!

Тогаз –
небето нека да падне!
В дъжда –
да се люшнат мокри телата!
В екстаз –
да се слеем луди с земята!

Ела!
Сега!
Не чакай за утре!

04.03.2010 г.

УМОРЕНИ И ТЪЖНИ

Уморени и тъжни

            вървят мойте братя

по тази прекрасна

                        свята земя.

Огъва се, стене
            под техните стъпки
                                   земята,
под уморените
            техни крака...

Защо сте тъй тъжни,
            вий бедните рожби
на тази безсмъртна
            и светла земя?

Болка и скръб
            нима само носят
добрите ваши сърца?

Предаде ли някой

                        мечтите?

Кой скърши

            вашите волни крила?

Кой кара ви днес

            да пълзите?

Нали уж добихте

                        желаната вий свобода?

Тревожно и щедро
            продължава

                                   над  мойта страна

умореното слънце

                                   да свети
и да жали за тази земя

родила толкоз

                        предатели

и толкова много

                                   поети.

2юни2010г.
12 часа – сирените!

АКО БОТЕВ БЕШЕ ЖИВ

      Ако Ботев беше жив и се осмелеше да публикува в сайта своето „скромно“ творчество, би бил абсолютен аутсайдер със своите двайсетина стихотворения. Защото нямаше да знае, че не титаничността на мисълта е важна, не изяществото на стиха, а бройката на публикуваните творби.

      Следя от известно време публикациите в сайта и се опитвам да разгадая схемата, по която ни се обяснява кои са най–качествените творби в духовното пространство на България. Откривам прекрасни творби, които мимолетно преминават пред погледа на жадния да прочете качествена поезия читател, и отиват в забвение. В същото време наблюдавам елементарно, рутинирано стихоплетство, което някой се опитва да ни внуши, че е върхът на поетичното изкуство.

      НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – НЕ ВСЯКА МИСЪЛ, ИЗКАЗАНА В РИМИ, Е ПОЕЗИЯ!

      НЕ РАЗБИРАМ. Не разбирам как количеството на публикуваните творби може да се смята за тяхното най-значимо качество и да определя продължителността на присъствие в челните места в сайта.

      НЕ РАЗБИРАМ. Не разбирам критериите, по които се определя популярността на авторите. Предлагам ви следния експеримент. Поставете на челно место в класацията най-слабия автор в сайта. Изведнъж ще видите, че той става популярен. Защото популярността не е резултат от качеството на творбите. Защото всеки, който отвори сайта първо прочита творбите от челната страница, независимо от тяхното качество. Ето, това е тревожното във вашия сайт – субективното определяне на значимостта на публикуваните творби.

      Днес отново отворих сайта и ми стана тъжно... От десетина, предложени като значими творби, едва една – две са наистина стойностни. Зад почти непрекъснато присъстващи лица стои твърде малко поезия... И е тъжно...

      Бих ви предложил следното решение. Първо: популярните творби да остават само 24 часа на челните страници и след това да заживеят като простосмъртни. Второ: редакторите да имат право да поставят във видимото пространство всяка творба, която сметнат за значима, независимо от броя на публикуваните от автора ѝ творби. ( Би трябвало да се очаква, че публикуващите редактори имат компетентността за това.)

      Добре е това да се случи, не защото е хрумване на един случаен автор, а защото този сайт е част от духовното пространство на България и е огромна отговорност начинът, по който той работи.

      А ако смятате, че той е безупречен, тогава се запитайте: Защо титанът Ботев не би се чувствал уютно във вашия сайт? ( Защото аз още не мога да кажа – нашият сайт.)

     И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ! НЕ ВСЯКА МИСЪЛ, ИЗКАЗАНА В РИМИ, Е ПОЕЗИЯ!

      2 юни 2011 г.

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ

Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава!
Остави ме така –
на едни устни разстояние...
Да изгаря плътта,
полудяла в очакване!
Докосни ме едва...
Да стана нежен вопъл,
спрял се там на ръба,
опиянен от докосване...
Остави ме така...
Искам времето да спре
в твоята нежна ръка...
Да стана безкрайно  море,
дето жадно чака брега...
Моля ти се, омагьосай ме!
Да остана така!
О, не спирай! Докосвай ме!
Да не гасне страстта!
Лъчи от мене струят...
Аз съм нежно сияние...

Остави ме така...

На едни устни разстояние...

16.01.2011 г.

ДЯДО

“Дядо” – казва малкото дете.

“Дядо” – казва малкото ми внуче.

Дядо детски приказки чете,

дядо на добро ги учи.

“Дядко, колко те обичам”–

казва ми Кристина.

“Дядко, колко си добричък” –

весело ми казва Филип.

Знам, ще порасте Кристина,

като дядо стихове ще пише.

Ще ми подари картина,

щом като порасне Филип.

Но сега край мене тичат

весели и Филип и Кристина.

Като братчета се те обичат –
в смях и този ден премина.

Тъй щастлив е днеска дядо,
с внук до него и със внучка,
и затуй сърцето му е младо,
и затуй той на добро ги учи.

06.02.2010 г.