ОТНОВО
Смири се
за малко духът...
Смири се...
Оставих за малко
страстите
да поспят,
да стихнат –
да не би
сърцето пламенно
да изгорят
стихиите...
Отдъхна си
малко духът,
почина си...
Но чувствам –
събужда се отново
духът,
събуждат се отново
стихиите...
Започват отново
да ме горят
разтревожени
мислите...
Идва си отново
всичко на мястото...
Посяга отново
към молива
ръката ми...
Застава пак
зад мен
Онзи,
дето шепне
в ухото ми.
И се слива
с мен
Този,
дето подрежда
живота ми...
Идва си отново
всичко на мястото...
19.03.2010 г.
ЩАСТИЕ
Щастлив съм!
Имам по малко от всичко –
всичко си имам:
приятели верни –
готови с мен да попеят
и сълзата солена
готови с мен да споделят.
И жена търпелива
край мене се лута.
Щастлив съм!
Внуче във люлката гука...
И децата ми
с гордост в живота вървят,
опазили чиста душата си,
пред никого не превивали гръб.
Плача, стряскам се,
летя, обичам,
и все бързам за някъде...
А край мене внучето тича...
И все пее душата ми...
Щастлив съм!
Река бистроструйна
край дома ми тече...
И огън в сърцето ми лумва,
и все ме към слънцето влече...
В сърцето ми
има обич за всички –
добри или лоши,
грозни и хубави,
далечни и близки...
Из ден в ден
расте сърцето ми,
ще се пръсне!
Щастлив съм!
04.03.2010
Вярвам във Тебе аз, Господи,
вярвам в справедливия Ти гняв
и докоснеш ли с огън челото ми,
за нещо не съм бил аз прав.
Много удари за свойта вяра получавам,
за наивността ми все се присмиват,
но никога не преставам да вярвам
и във всеки човек доброто откривам.
Аз цял живот на добро се надявам
и знам, че дори и да има лъжа,
е по-добре във лъжата аз да повярвам,
отколкото на истината да изневеря.
Мойта вяра държи все високо главата ми.
Заради мойта вяра обича ме Бог.
Всеки ден мойта вяра изчиства душата ми
и дните прекрасни изпълва с възторг.
Срещу злото доверчив се изправям
и разбива се то във добрата стена,
всеки ден за доброто аз страдам,
за неоткрилите още доброто сърца.
В топлотата човешка аз вярвам –
с мойта вяра аз стоплям света.
Заради истината вървя по жарава,
заради вярата и в калта аз пълзя.
30 01.2010.
София
СЛУХОВ АПАРАТ
Купих си слухов апарат,
но той се оказа дефектен –
долавяше само високите тонове.
Дочувам аз песен на птици
от радостни птичи ята
сред клоните на кестен кичест.
И на камбана дочувам звъна.
Дочувам аз звъннали токчета
и кръшен женски смях,
и чучулига, там нейде в високото,
и звън от далечни стада.
Дочувам от вятъра люшнати чанове
и тропот на конски копита.
Дочувам детски весел смях,
посред цветята плиснал,
и ромона на ручея пенлив,
и пеещ пролетен капчук,
и повея на вятъра игрив.
И на китара струните дочух.
Оставам глух
за децибелите на клюката,
на злобата за тягостния звек
и не дочувам лай на кучета
и ръмженето на завистливия човек.
2006 г
АЛБИЦИЯ
Посадих кафява малка семчица
със сложно, завързано име – Албиция –
в дърво да се превърне във времето,
на живот от ръката ми крехка орисана.
Посадих аз още семчици спящи,
за живот под слънцето мечтали,
във земята тръпнеща, чакаща –
живот да даде на своите рожби заспали.
Поникнаха моите семчици, поникнаха,
любопитно загледани в слънцето,
над земята кърмилна надникнаха,
с надежда замечтали за бъдното.
Раздадох на хора, за земята загрижени,
стъбълцата им крехки и нежни,
всеки ден търпеливо за тях да се грижат,
да ги превърнат в прекрасни дръвчета.
Не знам аз къде са пораснали
семената кафяви, тогаз посадени
във земята добра от ръката ми,
но, знам, ще си спомнят те вечно за мене.
04.03.2010 г.
.
АЗ ВЯРВАМ
Вярвам във Тебе аз, Господи,
вярвам в справедливия Ти гняв
и докоснеш ли с огън челото ми,
за нещо не съм бил аз прав.
Много удари за свойта вяра получавам,
за наивността ми все се присмиват,
но никога не преставам да вярвам
и във всеки човек доброто откривам.
Аз цял живот на добро се надявам
и знам, че дори и да има лъжа,
е по-добре във лъжата аз да повярвам,
отколкото на истината да изневеря.
Мойта вяра държи все високо главата ми.
Заради мойта вяра обича ме Бог.
Всеки ден мойта вяра изчиства душата ми
и дните прекрасни изпълва с възторг.
Срещу злото доверчив се изправям
и разбива се то във добрата стена,
всеки ден за доброто аз страдам,
за неоткрилите още доброто сърца.
В топлотата човешка аз вярвам –
с мойта вяра аз стоплям света.
Заради истината вървя по жарава,
заради вярата и в калта аз пълзя.
30 01.2010.
София
УМОРЕНИ И ТЪЖНИ
Уморени и тъжни
вървят мойте братя
по тази прекрасна
свята земя.
Огъва се, стене
под техните стъпки
земята,
под уморените
техни крака...
Защо сте тъй тъжни,
вий бедните рожби
на тази безсмъртна
и светла земя?
Болка и скръб
нима само носят
добрите ваши сърца?
Предаде ли някой
мечтите?
Кой скърши
вашите волни крила?
Кой кара ви днес
да пълзите?
Нали уж добихте
желаната вий свобода?
Тревожно и щедро
продължава
над мойта страна
умореното слънце
да свети
и да жали за тази земя
родила толкоз
предатели
и толкова много
поети.
2юни2010г.
12 часа – сирените!
Не спирай ти!
Докосвай ме, докосвай!
Стенание
от мене изтръгни
и вик,
и вопъл!
В очакване
снагата ми
крещи!
На пръстите си
негата ти носиш...
Не спирай ти,
докосвай ме,
докосвай!...
Не спирай ти,
разтърсвай ме,
разтърсвай!
Не ме жали!
Разкъсвай ме!
Разкъсвай!
.........................................
И след туй...
не ме събирай...
Остави ме разпиляна...
Безкрайно
в нега да се нирвам...
Остави – да бъда
разтворена рана –
по-лесно ти да ме намираш...
Искам тъй да си остана...
Не ме събуждай –
да остана
цвете
сред поляна...
Моля те,
не ме събирай...
Остави ме
разпиляна...
16 май 2010 г.
