ПЕПЕЛЯНКА
Градях отново стена.
Със мойте ученици.
Градяхме чешма.
Ставаше красива.
Огря слънцето
нашта стена.
И там, в дъното,
на слънчев камък
видях
една
прекрасна, малка
пепелянка.
Лежеше тя
на топлия камък.
На главата си
носеше извито
зелено рогче.
Беше изваял
на гърба й Бог
красива, начупена
кафява линия.
Извиках
моите ученици –
да видят те
как Бог
я е изписал.
Тя доверчиво
ни гледаше
с малките си
кафяви очи –
не трепваше –
не беше сторила
на никого зло.
Навярно
и тя
вярваше
в Бог...
Всеки ден излизаше
красавицата малка
да гледа слънцето
от своя топъл камък.
Но веднъж
не дойде
на уречената среща.
Защото
има дъжд,
си рекох.
Но когато
на другия ден
не показа
отново
тя рогчето,
разбрах –
не съм
предал
добре аз
урока си...
30 април 2010 г.
На улицата – ученически бюфет.
Деца. Ядат.
Високоговорител.
Чалга.
И в нея – заслушано дете.
”Певец”
от говорителя майчина вагина възпява. Децата?
Слушат. Пушат.
Ядат своя сандвич.
Темата сменява.
От говорителя
изпражнения
върху децата плисват.
Смрад!
Гадост!
Безразличие
децата ни убива...
Спокойно учител минава.
Спокойно върви.
Гадостта не го смущава!
Запушени уши!
Спокойно отминава...
Минувач, - ЧОВЕК!, ГРАЖДАНИН?
Всичко бездушно мълчи.
Онзи с микрофона
продължава спокойно
да плюе.
Звънец. Клас. Учител.
Темата?
СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ!
Проплаквам...
Питам...
Търся...
Светът бездушно мълчи...
Да бе по на изток –
убили го биха
с камъни.
Да бе по на запад –
в затвора
лежал би.
А тук,
в държавата скапана
от туй някой гад
извлича печалби!
Не познавам аз
този гад.
Но устата му, знам,
на вагина прилича.
И омазан е целият
с онова,
което всяка сутрин
в тоалетната блика.
Но няма кой
да го спре.
Продължава
деца да убива... Всеки ден убиват децата ни –
убиват ги с дрога, с чалга, с пари,
убиват ги с порно, окалват душата им.
Всеки ден убиват децата добри...
. . . . . . . . . . . . . . . . .
А СВЕТЪТ БЕЗДУШНО МЪЛЧИ!...
се в чалга тресе
и мутрите-чалга
в чалга- кафене
в чалга- ритъм
се трепят. В една безкрайна чалга
всичко е слято-
чалга-сериал следят всички сляпо,
изпълнени с чалга-чувства
и тръпнещи в чалга-мечти. И всичко се в чалга погубва,
денят ни се в чалга руши. Чалга-водещ ,
от екрана бляскав,
чалга-предаване води
и с чалга-мъдрост
живота ни стряска. От чалга се всичко тресе –
чалга-татко
и майката-чалга
се радват на своето чалга-дете. Като трус земен
чалга-ритъм
всичко ломи ! Защо? – аз се питам. Защо? – За пари ! Воняща смрад от чалга-парите лъха. А, безразличен, този свят
в бърлогата-чалга се скътва. И ритъмът-чалга убива децата ни,
убива добрите деца. Ще прости ли Бог някога? И така – из ден в ден
погубват децата ни в една безкрайна
чалга-мъгла. 06.02.2010 г.
Подкрепяй ръката ми, Господи,
ръката ми крехка подкрепяй
и подреди тъй живота ми,
че пред нищо аз да не трепвам. И молива още щом хвана
радостен стих ми нашепвай,
сърцето щом стане на рана,
стопли го Ти с песен небесна. Подкрепяй ръката ми, Господи,
аз камъка тежък да вдигна.
А щом се завърна от похода
главицата детска да милвам. Научи мене – грешника, Господи,
как да помагам на ближния,
дето все влачи хомота си,
тъй не разбрал Твойта истина. И ме пази да не кривна аз, Господи,
лесно от пътя Ти праведен
и все нашепвай в ухото ми
как да опазя душата си. Благодаря Ти за болката вчерашна,
благодаря Ти за всичко аз, Господи,
благодаря, че обичаш мен, грешника,
и за сълзата солена в окото ми. 18 август 2009 г.
и дано Бог за тях да прости ми.
Но когато се вгледам във бъдното
виждам грях със страшно име. Ще се изправя пред Бога аз – грешникът,
присъдата страшна да чуя,
ще разлисти той строго бележника
да намери сина си загубен. И със свойта суровост безмилостна
ще попита мен – низшия
”Де, сине, твоите стихове,
останали тъй недописани? Тъй дълго в ухото нашепвах ти
с Моята щедрост безмерна,
а ти все прахосваше дните си,
пътя към Мен ненамерил. Все градеше ти своите зидове,
към тях прикован със оковите,
а не дописа ти вечните стихове,
дето нашепвах в ухото ти!” Ще коленича пред Него смирено аз
Ще измия нозе Му с сълзите си
и ще помоля за прошката
и ще се слея с звездиците.
