ШЕЙСЕТТЕ
Преминах вече шейсетте…
И малко посивях…
Поумъдрях…
Макар че
още чувствам се дете…
И, разбира се,
съвсем не съм аз остарял.
Е, има тук и там
по някоя болежка,
но хляба си
изкарвам сам
и камъка
все още дигам тежък.
Но, странно,
нещо пообърка се
сякаш,
не е нещо в ред…
С копнеж
гледам аз в бъдното,
с вяра
тичам напред!
Из ден в ден
сила в мен
напира –
ще ме задуши!
И всеки ден
света аз преоткривам,
и всеки ден
духът
преградите руши!
И всеки ден
стени от вар,
от камък и копнеж
неспирно
аз изграждам!
Кой казва,
че съм стар?
Та аз
едва сега
се раждам!
12.03.2010 г.
СЛЪНЧЕВ ЧОВЕК
Аз съм слънчев човек –
с усмивка дните ми минават.
Понякога се правя на поет
и на музикант понякога се правя.
С усмивка изгрева посрещам
и, грейнал, слънцето следя.
Щастлив, живота си подреждам
и с лекота аз думите редя.
От всяка моя фибра радост блика,
защото аз на слънцето съм син.
Дори в съня ми птица чурулика
и на водата огледалото блести.
Щастлив съм аз!
Денят ми е преккрасен,
със слънце и усмивка озарен.
И нищо ново ме не плаши,
и няма скръб във моя ден.
И камъка когато докосвам,
от него пак слънце струи.
В тъгата аз дни не прахосвам,
а в пролет камбана звучи.
Аз съм слънчев човек.
На всеки аз радост раздавам,
защото аз зная – в ответ
ще получа пак радост в награда.
Аз съм слънчев човек –
през мене слънцето минава.
И знам, че още аз не съм поет,
но съм щастлив, че стъпвам по жарава.
25.012010 г.
София