ШЕЙСЕТТЕ

Преминах вече шейсетте…

И малко посивях…
Поумъдрях…
Макар че

още чувствам се дете…
И, разбира се,
съвсем не съм аз остарял.

Е, има тук и там

по някоя болежка,
но хляба си
изкарвам сам
и камъка
все още дигам тежък.

Но, странно,

нещо пообърка се
сякаш,
не е нещо в ред…
С копнеж
гледам аз в бъдното,
с вяра
тичам напред!

Из ден в ден
сила в мен
напира –
ще ме задуши!
И всеки ден
света аз преоткривам,
и всеки ден
духът
преградите руши!

И всеки ден

стени от вар,
от камък и копнеж
неспирно
аз изграждам!
Кой казва,
че съм стар?
Та аз

едва сега
се раждам!

12.03.2010 г.