ОТНОВО

Смири се
за малко духът...
Смири се...
Оставих за малко
страстите
да поспят,
да стихнат –
да не би
сърцето пламенно
да изгорят
стихиите...

Отдъхна си
малко духът,
почина си...
Но чувствам –
събужда се отново
духът,
събуждат се отново
стихиите...
Започват отново
да ме горят
разтревожени
мислите...

Идва си отново
всичко на мястото...
Посяга отново
към молива
ръката ми...
Застава пак
зад мен
Онзи,
дето шепне
в ухото ми.
И се слива
с мен
Този,
дето подрежда
живота ми...

Идва си отново
всичко на мястото...

19.03.2010 г.