ПЕПЕЛЯНКА

Градях отново стена.
Със мойте ученици.
Градяхме чешма.
Ставаше красива.
Огря слънцето
            нашта стена.

И там, в дъното,
            на слънчев камък
видях
            една
прекрасна, малка
пепелянка.

Лежеше тя
            на топлия камък.

На главата си
            носеше извито
зелено рогче.

Беше изваял
            на гърба й Бог
красива, начупена
            кафява линия.

Извиках
моите ученици –
            да видят те
            как Бог
я е изписал.

Тя доверчиво
                        ни гледаше
с малките си
            кафяви очи –
не трепваше –
не беше сторила
            на никого зло.

Навярно
            и тя
            вярваше
                        в Бог...

Всеки ден излизаше
красавицата малка
да гледа слънцето
от своя топъл камък.

Но веднъж
            не дойде
на уречената среща.
Защото
            има дъжд,
си рекох.

Но когато
            на другия ден
не показа
            отново
                        тя рогчето,
разбрах –
не съм
            предал
добре аз
            урока си...

30 април 2010 г.