Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моята книга вечно четете и чрез моята ИСТИНА вий се пречиствайте, и на мойте криле вечно летете, и чрез моята длан СЛЪНЦЕТО ВИЙ ДОКОСНЕТЕ!
Автор: slunchevchovek Категория: Поезия
Прочетен: 199314 Постинги: 81 Коментари: 134
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
23.05.2011 21:10 - БЕЗПОКОЙСТВО

БЕЗСПОКОЙСТВО

 

Имам нужда нещо да ме стряска.
Имам нужда нещо да ме буди.
Като неведом птичи крясък
да пепелщ невери и заблуди.

Едва затихнал вопълът –
нов вопъл да изтръгне.
Преди да е отминал трясъкът –
с нов трясък бурята да гръмне.

И под краката ми земята да трепери.
И да се сриват камъни и догми.
Да разрушавам старите химери.
И с буря мен светът да ме запомни.

И никак аз не искам да е лесно,
макар и да се сгромолясвам,
все буря търся вечно,
а не спокойно, тихо място.

На неспокойството със силата съм аз дарен.
И с непокорния си дух все побеждавам.
И никога не ще съм победен,
макар да стъпвам по жарава...

21 август 2009 г.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 772 Коментари: 0 Гласове: 0

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ

Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава!
Остави ме така –
на едни устни разстояние...
Да изгаря плътта,
полудяла в очакване!
Докосни ме едва...
Да стана нежен вопъл,
спрял се там на ръба,
опиянен от докосване...
Остави ме така...
Искам времето да спре
в твоята нежна ръка...
Да стана безкрайно  море,
дето жадно чака брега...
Моля ти се, омагьосай ме!
Да остана така!
О, не спирай! Докосвай ме!
Да не гасне страстта!
Лъчи от мене струят...
Аз съм нежно сияние...

Остави ме така...

На едни устни разстояние...

16.01.2011 г.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове: 1
19.05.2011 09:10 - АКО МОЖЕШЕ...

АКО МОЖЕШЕ

 

Ако можеше
            само да се обичаме,
опиянени
            от вечно привличане...
Ако можеше
            да забравим
                        ний грижите...

Ако можеше
            към недостижимото
                        да не тичаме...

Ако можеше
            да сме свободни
                        като птичките...

Ако можеше
            само да се обичаме...

Ако можеше...

 

16 май 2010 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове: 1
18.05.2011 09:20 - АЗ ПИША

Аз пиша.

Напук на всички правила.

Тъй както дишам,
както тече река,
като полъх на вятър,
като стон на дете,
като вопъл отчаян,
като птичи напев

Почивам си, когато пиша
на римите в плен.
Уморявам се да пиша.
Кой ще разбере?

През сълзи аз пиша
и пиша с любов.
Не се свеня от сълзите.
Не намирам покой.

Човешкото в мене неспирно трепти.
И вечно изгарят ме чувствата.
Коленича в зелени треви –
Господи, колко е хубаво!
Благодаря ти, Господи!

16 април 2006 г. - Цветница

Категория: Поезия
Прочетен: 812 Коментари: 0 Гласове: 1
17.05.2011 19:06 - ЕЛА

          ЕЛА 2

Ела! Бедрата ми в очакване горят

и всяка фибра в мен трепери!

В очакване набъбва свежата ми гръд

и чака в луд копнеж да я намериш.

 

Ела! И устни впий в набъбналата гръд –

по–силно в мен страстта да пламне.

Ела! Разкъсай жадната ми плът!

Ела! Взриви смълчаното очакване!

 

01.2011г.

Категория: Поезия
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове: 0
05.02.2011 21:37 - ШЕЙСЕТТЕ

ШЕЙСЕТТЕ

 

Преминах вече шейсетте…

И малко посивях…
Поумъдрях…
Макар че

още чувствам се дете…
И, разбира се,
съвсем не съм аз остарял.

 

Е, има тук и там

по някоя болежка,
но хляба си
изкарвам сам
и камъка
все още дигам тежък.

 

Но, странно,

нещо пообърка се
сякаш,
не е нещо в ред…
С копнеж
гледам аз в бъдното,
с вяра
тичам напред!

 

Из ден в ден
сила в мен
напира –
ще ме задуши!
И всеки ден
света аз преоткривам,
и всеки ден
духът
преградите руши!

И всеки ден

стени от вар,
от камък и копнеж
неспирно
аз изграждам!
Кой казва,
че съм стар?
Та аз

едва сега
се раждам!

 

12.03.2010 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 925 Коментари: 0 Гласове: 0
03.02.2011 19:47 - СЛЪНЧЕВ ЧОВЕК

СЛЪНЧЕВ  ЧОВЕК

Аз съм слънчев човек –

с усмивка дните ми минават.

Понякога се правя на поет

и на музикант понякога се правя.

 

С усмивка изгрева посрещам

и, грейнал, слънцето следя.

Щастлив, живота си подреждам

и с лекота аз думите редя.

 

От всяка моя фибра радост блика,

защото аз на слънцето съм син.

Дори в съня ми птица чурулика

и на водата огледалото блести.

 

Щастлив съм аз!

Денят ми е преккрасен,

със слънце и усмивка озарен.

И нищо ново ме не плаши,

и няма скръб във моя ден.

 

И камъка когато докосвам,

от него пак слънце струи.

В тъгата аз дни не прахосвам,

а в пролет камбана звучи.

 

Аз съм слънчев човек.

На всеки аз радост раздавам,

защото аз зная – в ответ

ще получа пак радост в награда.

 

Аз съм слънчев човек –

през мене слънцето минава.

И знам, че още аз не съм поет,

но съм щастлив, че стъпвам по жарава.

 

25.012010 г.

София

 

Категория: Поезия
Прочетен: 3356 Коментари: 0 Гласове: 3
31.01.2011 19:59 - ОТНОВО

ОТНОВО

 

Смири се
за малко духът...
Смири се...
Оставих за малко
страстите
да поспят,
да стихнат –
да не би
сърцето пламенно
да изгорят
стихиите...

Отдъхна си
малко духът,
почина си...
Но чувствам –
събужда се отново
духът,
събуждат се отново
стихиите...
Започват отново
да ме горят
разтревожени
мислите...

Идва си отново
всичко на мястото...
Посяга отново
към молива
ръката ми...
Застава пак
зад мен
Онзи,
дето шепне
в ухото ми.
И се слива
с мен
Този,
дето подрежда
живота ми...

Идва си отново
всичко на мястото...

19.03.2010 г.

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове: 0
31.01.2011 12:39 - ЩАСТИЕ

ЩАСТИЕ

 

Щастлив съм!
Имам по малко от всичко –
всичко си имам:
приятели верни –
готови с мен да попеят
и сълзата солена
готови с мен да споделят.
И жена търпелива
край мене се лута.
Щастлив съм!
Внуче във люлката гука...
И децата ми
с гордост в живота вървят,
опазили чиста душата си,
пред никого не превивали гръб.

 

Плача, стряскам се,
летя, обичам,
и все бързам за някъде...
А край мене внучето тича...
И все пее душата ми...
Щастлив съм!

 

Река бистроструйна
край дома ми тече...
И огън в сърцето ми лумва,

и все ме към слънцето влече...

В сърцето ми

има обич за всички –
добри или лоши,
грозни и хубави,

далечни и близки...
Из ден в ден
расте сърцето ми,
ще се пръсне!
Щастлив съм!

 

04.03.2010

Категория: Поезия
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове: 0
30.01.2011 18:47 - АЗ ВЯРВАМ
АЗ ВЯРВАМ

 

 

Вярвам във Тебе аз, Господи,

вярвам в справедливия Ти гняв

и докоснеш ли с огън челото ми,

за нещо не съм бил аз прав.

 

Много удари за свойта вяра получавам,

за наивността ми все се присмиват,

но никога не преставам да вярвам

и във всеки човек доброто откривам.

 

Аз цял живот на добро се надявам

и знам, че дори и да има лъжа,

е по-добре във лъжата аз да повярвам,

отколкото на истината да изневеря.

 

Мойта вяра държи все високо главата ми.

Заради мойта вяра обича ме Бог.

Всеки ден мойта вяра изчиства душата ми

и дните прекрасни изпълва с възторг.

 

Срещу злото доверчив се изправям

и разбива се то във добрата стена,

всеки ден за доброто аз страдам,

за неоткрилите още доброто сърца.

 

В топлотата човешка аз вярвам –

с мойта вяра аз стоплям света.

Заради истината вървя по жарава,

заради вярата и в калта аз пълзя.

 

30 01.2010.

София

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 771 Коментари: 0 Гласове: 0
30.01.2011 17:58 - СЛУХОВ АПАРАТ

СЛУХОВ  АПАРАТ

 

Купих си слухов апарат,

но той се оказа дефектен –

долавяше само високите тонове.

 

Дочувам аз песен на птици

от радостни птичи ята

сред клоните на кестен кичест.

И на камбана дочувам звъна.

 

Дочувам аз звъннали токчета

и кръшен женски смях,

и чучулига, там нейде в високото,

и звън от далечни стада.

 

Дочувам от вятъра люшнати чанове

и тропот на конски копита.

Дочувам детски весел смях,

посред цветята плиснал,

 

и ромона на ручея пенлив,

и пеещ пролетен капчук,

и повея на вятъра игрив.

И на китара струните дочух.

 

Оставам глух

за децибелите на клюката,

на злобата за тягостния звек

и не дочувам лай на кучета

и ръмженето на завистливия човек.

 

2006 г

Категория: Поезия
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове: 0
22.01.2011 21:35 - АЛБИЦИЯ

АЛБИЦИЯ

 

Посадих кафява малка семчица
със сложно, завързано име – Албиция –
в дърво да се превърне във времето,
на живот от ръката ми крехка орисана.

 

Посадих аз още семчици спящи,
за живот под слънцето мечтали,

във земята тръпнеща, чакаща –
живот да даде на своите рожби заспали.

 

Поникнаха моите семчици, поникнаха,
любопитно загледани в слънцето,
над земята кърмилна надникнаха,
с надежда замечтали за бъдното.

 

Раздадох на хора, за земята загрижени,
стъбълцата им крехки и нежни,

всеки ден търпеливо за тях да се грижат,
да ги превърнат в прекрасни дръвчета.

 

Не знам аз къде са пораснали
семената кафяви, тогаз посадени
във земята добра от ръката ми,

но, знам, ще си спомнят те вечно за мене.

 

04.03.2010 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: slunchevchovek
Категория: Поезия
Прочетен: 199314
Постинги: 81
Коментари: 134
Гласове: 867
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031