Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моята книга вечно четете и чрез моята ИСТИНА вий се пречиствайте, и на мойте криле вечно летете, и чрез моята длан СЛЪНЦЕТО ВИЙ ДОКОСНЕТЕ!
Автор: slunchevchovek Категория: Поезия
Прочетен: 199295 Постинги: 81 Коментари: 134
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
07.06.2011 19:55 - ВЪПРОС

ВЪПРОС

 

Толкоз неспокойни погледи съм срещал,

браздата земна аз, додето съм орал,

от толкоз неспокойни погледи съм трепвал,

изпратени от тез самотни, чакащи сърца…

 

Сърцата чакащи с едно докосване бих стоплил,
сърцата страдащи със дума аз бих утешил,
но отминавах умълчан аз, без да ги докосна,
все отминавах тъй тревожния си трепет не разкрил…

И, омъдрял, все още днес се питам,
шифъра на тез греховни погледи неразгадал:
”Дали е грях това, че съм отминал
и грях ли щеше да е да бях спрял?”…

 

09.03.2010 г.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 874 Коментари: 0 Гласове: 1
05.06.2011 19:39 - БУРЯТА

БУРЯ

 

Ела –
да гледаме заедно бурята!

Сега –
не чакай за утре!
Така –
да се вятърът втурне!

И там –
нас с листата да грабне!

Тогаз –
небето нека да падне!
В дъжда –
да се люшнат мокри телата!
В екстаз –
да се слеем луди с земята!

 

Ела!
Сега!
Не чакай за утре!

 

04.03.2010 г.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 857 Коментари: 0 Гласове: 2

УМОРЕНИ И ТЪЖНИ

Уморени и тъжни

            вървят мойте братя

по тази прекрасна

                        свята земя.

Огъва се, стене
            под техните стъпки
                                   земята,
под уморените
            техни крака...

 

Защо сте тъй тъжни,
            вий бедните рожби
на тази безсмъртна
            и светла земя?

Болка и скръб
            нима само носят
добрите ваши сърца?

 

Предаде ли някой

                        мечтите?

Кой скърши

            вашите волни крила?

Кой кара ви днес

            да пълзите?

Нали уж добихте

                        желаната вий свобода?

 

Тревожно и щедро
            продължава

                                   над  мойта страна

умореното слънце

                                   да свети
и да жали за тази земя

родила толкоз

                        предатели

и толкова много

                                   поети.

2юни2010г.
12 часа – сирените!


 

           
Категория: Поезия
Прочетен: 822 Коментари: 0 Гласове: 1

АКО БОТЕВ БЕШЕ ЖИВ

 

      Ако Ботев беше жив и се осмелеше да публикува в сайта своето „скромно“ творчество, би бил абсолютен аутсайдер със своите двайсетина стихотворения. Защото нямаше да знае, че не титаничността на мисълта е важна, не изяществото на стиха, а бройката на публикуваните творби.

      Следя от известно време публикациите в сайта и се опитвам да разгадая схемата, по която ни се обяснява кои са най–качествените творби в духовното пространство на България. Откривам прекрасни творби, които мимолетно преминават пред погледа на жадния да прочете качествена поезия читател, и отиват в забвение. В същото време наблюдавам елементарно, рутинирано стихоплетство, което някой се опитва да ни внуши, че е върхът на поетичното изкуство.

      НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – НЕ ВСЯКА МИСЪЛ, ИЗКАЗАНА В РИМИ, Е ПОЕЗИЯ!

      НЕ РАЗБИРАМ. Не разбирам как количеството на публикуваните творби може да се смята за тяхното най-значимо качество и да определя продължителността на присъствие в челните места в сайта.

      НЕ РАЗБИРАМ. Не разбирам критериите, по които се определя популярността на авторите. Предлагам ви следния експеримент. Поставете на челно место в класацията най-слабия автор в сайта. Изведнъж ще видите, че той става популярен. Защото популярността не е резултат от качеството на творбите. Защото всеки, който отвори сайта първо прочита творбите от челната страница, независимо от тяхното качество. Ето, това е тревожното във вашия сайт – субективното определяне на значимостта на публикуваните творби.

      Днес отново отворих сайта и ми стана тъжно... От десетина, предложени като значими творби, едва една – две са наистина стойностни. Зад почти непрекъснато присъстващи лица стои твърде малко поезия... И е тъжно...

      Бих ви предложил следното решение. Първо: популярните творби да остават само 24 часа на челните страници и след това да заживеят като простосмъртни. Второ: редакторите да имат право да поставят във видимото пространство всяка творба, която сметнат за значима, независимо от броя на публикуваните от автора ѝ творби. ( Би трябвало да се очаква, че публикуващите редактори имат компетентността за това.)

      Добре е това да се случи, не защото е хрумване на един случаен автор, а защото този сайт е част от духовното пространство на България и е огромна отговорност начинът, по който той работи.

      А ако смятате, че той е безупречен, тогава се запитайте: Защо титанът Ботев не би се чувствал уютно във вашия сайт? ( Защото аз още не мога да кажа – нашият сайт.)

     И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ! НЕ ВСЯКА МИСЪЛ, ИЗКАЗАНА В РИМИ, Е ПОЕЗИЯ!

      2 юни 2011 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 1668 Коментари: 3 Гласове: 7
Последна промяна: 02.06.2011 12:15

НА ЕДНИ УСТНИ РАЗСТОЯНИЕ

Притисни ме така!
Да се слеят луди телата!
Без да стигат до Там –
да останем жива жарава!
Остави ме така –
на едни устни разстояние...
Да изгаря плътта,
полудяла в очакване!
Докосни ме едва...
Да стана нежен вопъл,
спрял се там на ръба,
опиянен от докосване...
Остави ме така...
Искам времето да спре
в твоята нежна ръка...
Да стана безкрайно  море,
дето жадно чака брега...
Моля ти се, омагьосай ме!
Да остана така!
О, не спирай! Докосвай ме!
Да не гасне страстта!
Лъчи от мене струят...
Аз съм нежно сияние...

Остави ме така...

На едни устни разстояние...

16.01.2011 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 1102 Коментари: 1 Гласове: 4
01.06.2011 08:27 - ДЯДО

ДЯДО

 

“Дядо” – казва малкото дете.

“Дядо” – казва малкото ми внуче.

Дядо детски приказки чете,

дядо на добро ги учи.

 

“Дядко, колко те обичам”–

казва ми Кристина.

“Дядко, колко си добричък” –

весело ми казва Филип.

 

Знам, ще порасте Кристина,

като дядо стихове ще пише.

Ще ми подари картина,

щом като порасне Филип.

 

Но сега край мене тичат

весели и Филип и Кристина.

Като братчета се те обичат –
в смях и този ден премина.

 

Тъй щастлив е днеска дядо,
с внук до него и със внучка,
и затуй сърцето му е младо,
и затуй той на добро ги учи.

 

06.02.2010 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 1009 Коментари: 1 Гласове: 1

Не ще ми стигне времето...

 

Да свърша имам толкова неща,
а времето не ще ми стигне –

ще пламне трескавата ми глава
или сърцето с грохот ще изригне.

Да свърша имам толкова неща,
макар труда си не спестих –
остана тука недовършена стена,
а там ме чака недописан стих.

Стената ще довърши друг зидар
челото потно като брише,
но нямам толкова добър другар
стиха пресекнал да допише.

Ще се захлопне пътната врата
преди да е изминат пътя
и ще останат неизмити от прахта
неясни спомени и чувства скъпи.

И ще напиша още някой стих,
главица детска ще помилвам...
А любовта, която не спестих,
ще пламне ли по-силно?

И забелязал вече залеза,
аз бързам всичко да довърша,
но най-голямата мечта
мелачката на времето ще скърши.

Дали с последния си тласък аз
нов връх ще мога да достигна?
Дали, надвил умората,
храм нов ще мога да издигна?

Не ще ми стигне времето
за толкова неща бленувани
и вечно аз ще нося бремето
на всичките мечти изгубени.

Категория: Поезия
Прочетен: 837 Коментари: 0 Гласове: 0
30.05.2011 08:44 - ВЯТЪРЪТ

ВЯТЪРЪТ

 

Ще ме отвее вятърът,
ще ме отвее...
Ще ме отвее някога,
ще разпилее...

Ще се завърна с вятъра,
ще се завърна...
Ще се завърна някога
да ви прегърна...

Ще ви помилвам с вятъра,
ще ви помилвам...

И ще ме има всякога,
и ще ме има...

 

28.02.2010 г.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 1095 Коментари: 1 Гласове: 1
29.05.2011 08:00 - ГРЯХ

ГРЯХ

 

Потрепва понявга сърцето ми, грешното,
когато във пътя си погледи огнени срещам,
потрепва тревожно сърцето ми, земното,
щом грехът първороден пред мен се изпречва.

 

Потрепва духът, смутен от звънките токчета,
и свива се в мисъл греховна духът,
и женска плът смущава ми нощите,
греховни лъчи във нощта ми струят.

 

И крача в света, изпълнен с прекрасните грешници,
и прекланям се аз пред тез, дето носят греха,
и изпълват с копнеж сърцата ни, земните,
пред тез, донесли на живота ни земен цвета.

 

Със грешници днес е изпълнен светът,
всеки ден с греховни изпълнен е ласки,
край греха всеки ден тревожно всички кръжат
и затуй е светът, може би, тъй прекрасен.

 

19 февруари 2010 г.

Категория: Поезия
Прочетен: 1125 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 29.05.2011 08:05
28.05.2011 09:35 - ЖЕНИТЕ

ЖЕНИТЕ

 

Жените не знаят колко са хубави...
Жените не знаят това,
но въпреки туй ни погубват,
омагьосват ни с свойте тела.

 

Не знаят жените колко са хубави,
но ние прекрасно знаем това
и пристъпваме ний вечно влюбени
в греховните техни тела.

 

24.04.2010 г.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 980 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.06.2011 19:15

       НА ЕДНА НЕПОЗНАТА

Аз не зная коя си...

Не знаеш ти кой съм...

Срещам те само в съня си

И само насън те докосвам...

 

Аз не искам да знам

кого целуваш днес

и с кого си лягаш вечер...

Стоя пред теб кат’ дете

и с очите на дете те гледам...

 

Ти преобърна в мене света...

Моля ти се, подреди го...

Не ме изоставяй така

умълчан и безимен...

 

Колко е тъжно това...

Тръгвам си днес аз от теб

още преди до теб да съм стигнал

с безброй неказани слова...

И ставаш само миг отминал...

 

12.2010г.

Категория: Поезия
Прочетен: 1066 Коментари: 1 Гласове: 3

БЪДИ

 

Бъди като залива тих,

във който аз след буря се завръщам.

Бъди като ручей пенлив,

във който в тежък ден се изкъпвам.

 

И икона безсмъртна бъди –

коленичил пред теб се пречиствам.

Бъди ти спокойни води

и далечна бъди ти, и близка.

 

И скала бъди ти за мен

непристъпна,

та доде стигна до теб –

все едно по жарава съм стъпвал.

 

Бъди ти все тъй недостъпна,

та всеки ден за теб да воювам

и пред теб да се спира дъхът ми,

и ума си по теб да изгубвам.

 

И извор в пустиня бъди –

аз да съм жадният пътник,

живителна влага в тебе открил.

И деня тревожи, и сънят ми.

 

Бъди ти плачуща върба,

над мене нежните вейки склонила.

За миг под теб да потъжа,

за нов път от теб да взема сила.

 

Бъди за мене нежен бриз,

от морето дошъл необятно,

на рамо мъжко да потъжи

и никога ти се не връщай обратно.

 

Бъди за мене нежен бриз,

винаги готов да помилва

и намирай в мен, както преди

и нежен дух, и чувства силни.

 

И леглото бъди ти примамно –

умореното тяло в теб да почива,

да чезна в мгновенье безкрайно

и никога от теб да си не отивам.

 

Бъди ти безкрайно поле.

И грешна бъди ти, и свята,

та доде стигна до теб,

във болка аз да се мятам.

 

22.01.2010 г.

София

 

Категория: Поезия
Прочетен: 1591 Коментари: 1 Гласове: 4
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: slunchevchovek
Категория: Поезия
Прочетен: 199295
Постинги: 81
Коментари: 134
Гласове: 867
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031